NASA в сътрудничество с Университета в Западна Вирджиния разработват многофункционална система за космически лазери , която ще може да защитава космическите средства на страната от катастрофални сблъсъци и други потенциални космически заплахи. С използване на алгоритми за изкуствен интелект тези лазери ще отклоняват или свалят от орбита обекти, които могат да застрашат дестващите спътници в ниска околоземна орбита. В случай на успех на технологията, системата ще може да бъде използвана и за отклоняване на приближаващи метеорити.
В рамките на програми за усвояване на космическото пространство, все повече държави изпращат свои сателити в космоса и повечето от тях се намират на ниска орбита. В резултат този пояс става все по-населен с повредени или и с изтекъл експлоатационен срок обекти.
Поради изключително високите скорости, даже най-малките късчета отпадъци могат да предизвикат катастрофални последствия за работещите сателити, други космически апарати и даже хора, работещи на МКС. Международната космическа станция вече няколко пъти променя орбитата си, за да избегне стълкновения с космически боклук. Ситуацията е дотолкова влошена, че учени от цял свят призовават за мерки срещу заплахите от космически боклук.
Вече са предложени или още се разработват множество иновативни решения на проблема с неуправляемите обекти на ниска орбита. Така NASA и Университетът в Западна Вирджиния започнаха разработката на новата си система.
През последните десетилетия лазерните технологии за защита срещу заплахи значително се развиха. Сложни военни лазерни системи вече се тестват от военноморските сили на САЩ. Израелското министерство на отбраната също използват лазери за защита на границите. Университетът на Западна Вирджиния е получил финансиране от NASA за разработката на интелигентна система, която използва вече разработени лазерни технологии за противодействие на заплахи от стълкновения.
Тази система не е предназначена за унищожаване на отпадъци, както военният лазер унищожава ракета или дрон. Космическият лазер е предназначен за отблъскване на боклука с помощта на процес, наречен аблация, както и чрез натиск от светлината на лазера. Лазерната аблация работи като разтопява малка площ от целта, което създава на нейната повърхност разтопена маса. Последната заедно с фотонното налягане от самия лазер измества боклука от неговата орбита и създава достатъчно отдалечена траектория, за да предотврати сблъсъка с друг обект.
Още едно преимущество на системата е нейната универсалност. Много от предлаганите решения на проблема с космическия боклук са предназначени за големи обекти. Новата система може да се прицели и в мали късчета или части от отпадъци, които впрочем могат да нанесат значителни вреди, ако се сблъскат с работещ спътник. Дългосрочна цел на проекта е създаването и разгръщането на мрежа от космически лазери по цял свят.