Анализирайки генома на безопашатите земноводни, учени са стигнали до извода, че светлата лента по гръбнака, която позволява на жабите да заблуждават хищниците, е изчезвала и появявала множество пъти в хода на еволюцията. За появата на подобна рисунка при някои видове отговаря генът ASIP, свързан с изработката на меланин у млекопитаещите.
Група изследователи от Нюйоркския университет са предложили нова концепция за еволюцията на цветните шарки по кожата на безопашатите земноводни. Много от тези амфибии имат по линия на гръбнака светла лента, която при наблюдаване отгоре създава оптична илюзия сякаш животното е разделено на две половини, което обърква хищниците. Макар тази рисунка да е разпространена сред жабите по цял свят, досега имаше малко информация за нейната еволюция и генетичен произход.
Резултатите от изследването са публикувани в списание Molecular Biology and Evolution. В него учените правят мащабен сравнителен анализ на генома на 2700 вида безопашати. Оказва се, че гръбначната лента се е появявала в процеса на еволюцията стотици пъти при различните видове, по правило живеещи на земята, тъй като хищниците ги атакуват отгоре. При дървесните амфибии тази шарка е изчезвала.
За да се разбере по-добре генетичната основа на тази окраска, учените са изследвали етиопската тревна жаба Ptychadena robeensis, при която гръбначната лента се различава при различните мутации и може да бъде широка, тясна или да липсва съвсем. Изследователи са открили, че с шарката-лента на този вид е свързан генът ASIP. При това, колкото по-голяма е експресията на ASIP, толкова по-широка е лентата.
ASIP е добре изучен ген при млекопитаещите, който е свързан с изработката на гена меланин. Фактът, че той е свързан с цветовите шарки при жабите открива нови възможности за изследвания. Учените са сравнили също така геномите на близките на P. robeensis видове жаби и са открили, че макар те да имат еднакви шарки, генетични вариации на P. robeensis при тях не се наблюдават. По този начин, вариациите на P. robeensis са възникнали неотдавна. Най-вероятно гръбначната лента бързо е еволюирала при жабите, затова и те са успели бързо да се адаптират към промените на околната среда.