През последните 10 години капацитетът на международните подводни комуникационни линии, контролирани от хиперскейлъри от сорта на Google, Meta, Microsoft и Amazon, е нараснал от 10 % до 71 %. Това напълно променя отрасъла и даже поставя под заплаха критично важни инфраструктури, съобщава The Register като се позовава на Австралийския институт за стратегическа политика (ASPI). От ASPI подчертават, че влиянието на хиперскейлърите все още не се разглежда сериозно. В същото време големите IT компании от потребители на кабелите се превръщат в техни собственици.
Нещо повече, именно ръстът на техните услуги е стимулът за разрастване на кабелната инфраструктура. Това има своите както положителни, така и отрицателни страни. По данни на Telegeography, Google е съпритежател на 33 подводни кабела, Meta – на 13, Microsoft — на пет, а Amazon — на четири. В резултат тези компании са получили контрол над цяла верига от предоставяни интернет-услуги, от създаване на съдържание до съхранение, обработка и обмен на информация.
Страдат и предишните комуникационни оператори, делът на които стремително намалява. Те просто не могат да се конкурират с огромните ресурси на мега-корпорациите. Още повече, че запасите от кабели и ресурсите за тях са доста ограничени. В резултат, именно големите играчи решават каква ще бъде пропускателната способност на кабелите и къде те ще се прокарват. От ASPI твърдят, че преди цифровите магистрали съединяваха градовете, където се осъществява включването към наземните линии, но сега собствениците преди всичко осигуряват връзка за своите и партньорските центрове за данни.
И макар прогресът като цяло да носи и някои изгоди за потребителите, общото ниво на контрол на IT инфраструктурата от страна на хиперскейлърите повдига сериозни въпроси, в това число свързани с безопасността и риска от мащабни сривове. В случай на компрометиране на мрежите последствията могат да са плачевни, дори може да се стигне до срив на глобалните комуникации. Освен това, хиперскейлърите могат да отдадат предпочитание на трафика на собствените си услуги в ущърб на конкурентите. Последствията от свръхконцентрацията на ресурси в една или друга IT компания могат да се оценят по неотдавнашния срив на OS Windows, който засегна над 8 милиона компютри.
Ситуацията се задълбочава и поради геополитически фактори. Държави са способни не само да повредят чужда интернет инфраструктура, като това се случва в Червено море, но и да финансират кабели в други страни, разпространявайки по този начин свое влияние. Например, преди време Соломоновите острови избраха Huawei Marine за прокарване на подводен кабел до Австралия. Но Австралия буквално измести Huawei от проекта, като се позова на проблеми с безопасността и сама задели $74 млн за изграждането.
САЩ, Австралия, Китай и Япония често финансират прокарване на кабели в Тихия океан, а вмешателството на хиперскейлърите само усложнява ситуацията. ASPI подчертава необходимостта от установяване на контрол над отрасъла от страна на властите с конкретна нормативна база и регулярен надзор, предотвратяващи антиконкурентното поведение и действията в ущърб на националната безопасност. Експерти и политици на среща в Сингапур изказаха простата истина – най-важната инфраструктура днес е аутсорсната към частни компании, почти незасягани от закони и отговорности за разпространяваното съдържание.