На един кристал могат да се съхраняват до 350 ТВ данни за 1 млрд години.
Изследователи от Университета в Саутхемптън (Великобритания) успешно са съхранили целия човешки геном в неразрушим кристал на оптична 5D памет с размерите на малка монета. Носителят вече е положен в защитено подземно хранилище за възможно бъдещо възраждане на човечеството. Разработчиците твърдят, че кристалът издържа температури от 1000 °C, космическа радиация и пряк удар от 10 тона на кв.см.
Разработените в изследователския център по оптоелектроника в Саутхемтън кристали 5D памет използват свърхбързи лазери за запис на данните в “наноструктурирани кухини в силиция” с размери до 20 nm. 5D в названието подчертава, че новата технология използва две оптични измерения и три пространствени координати за запис по целия обем на носителя. Според разработчиците, техният метод позволява да се постигне безпрецедентна плътност на данните до 360 терабайта на един кристал без загуба на информацията в течение на милиард години.
Учените твърдят, че в далечно бъдеще, когато науката позволи да се реконструират организми по ДНК, картата на генома, съхранявана в този вечен кристал може да стане надежден чертеж за възраждане на човешката цивилизация. Освен човешкия геном, кристалите могат да съхраняват геноми на изчезващи растения и животни, които сега се сблъскват с екзистенциални заплахи поради промяна на климата, средата на местообитание и други екологични кризи.
Изследователите вече са поместили първото от резервните копия в подземен архив в солна мина в Халщат, Австрия. Възраждането на видовете, населяващи Земята от подобни вечни кристали повече прилича на научно-фантастична концепция. В същото време иска ни се да вярваме, че нашите потомци, ИИ или друга форма на разумен живот ще успеят да разшифроват човешкия геном след евентуална гибел на човечеството.
Разработчиците твърдят, че са проектирали носителя по такъв начин, че други разумни същества да могат да извлекат информацията от него. “Визуалният ключ, начертан на кристала дава на намерилите го представа какво се съхранява в него и как може да се използва”, – казва ръководителят на проекта професор Питър Казански.