Когато повечето хора чуят за радиация, обикновено настава паника, последват съвети от сорта “не се занимавай с това, опасно е” и тем подобни. При все това радиация има навсякъде около нас, така нареченият радиационен фон, който е безопасен за хората. В същото време възможно е в дадени места или ситуации да има повишени нива на радиация. Това са естествени минерали и води, съдържащи уран, различни продукти, съдържащи калиеви, натриеви, въглеродни и др. изотопи, които също са радиоактивни. Повишена радиация може да има в някои производства и недай си боже – при ядрена война.
Радиацията на практика представлява излъчване лъчи или частици, така нареченото йонизиращо лъчение.
Искам веднага да вметна, че тук изобщо не става дума за “радиацията от микровълновите печки” или “електромагнитната радиация”, която няма общо с ядрената радиация и се дължи на неправилния превод на думата радиация от английски на български език.
При ядрената радиация се отделят три вида лъчи – алфа, бета и гама. Те имат различна йонизираща енергия и различна възможност за проникване през препятствия, като алфа лъчите имат най-висока енергия, но най-слаба проникваща сила. Обратното, гама лъчите могат по-лесно да проникват през различни препятствия.
Йонизиращото лъчение е вредно за хората, когато интензитетът му надвишава определени нива, затова в България има наредба, определяща безопасните дози – можете да прочетете за тях тук. Ще спомена само, че естественият радиационен фон около нас в България е от 0,06 до 0,40 µSv\h (микросиверта на час).
Хората не виждат и не усещат радиацията (поне докато не стане късно), затова за целта са измислили съответните детектори. В основата на всеки детектор за радиация стои Гайгер-Мюлеровият брояч. На практика той представлява стъклена или метална ампула запълнена с газ и два електрода. На тях се подава високо напрежение. Когато пристигне йонизираща частица, тя йонизира газа в ампулата и по този начин протича ток от единия електрод към другия. Създава се импулс, който може да бъде обработен и визуализиран по различен начин.
В старите детектори се чуваше цъкане – колкото то е по-бързо, толкова по-високо ниво на радиация има наоколо. Съвременните дектори обаче са малко по-съвършени, макар в основата им да лежи същият Гайгер-Мюлеровият брояч, на практика непроменен от 1924 г насам. Но вече няма “цъкане”, няма стрелка, показваща нивото на радиация. Всички параметри се извеждат на дисплей с редица екстри – показване на моментно и максимално ниво, получена доза радиация, промяна на мерните единици и аларма, сигнализираща за преминаване на критично ниво.
На пазара могат да се намерят редица модели детектори за радиация, които могат да се използват както за любителски, така и за професионални цели. Те едва ли имат претенции за прецизността на лабораторни уреди, но точността им е напълно задоволителна.
Тук ще разгледам накратко три модела, които са относително евтини и могат да се намерят на пазара и у нас. За тест ще използвам късче скала с повишено ниво на радиоактивност, но все още безопасно за хората.
Минералът ми беше предоставен от сайта www.LapisMagica.com.
Симпатичен и много удобен за използване детектор за радиация във вид на писалка с дължина 11 см. Дисплеят е OLED, което го прави ясно видим дори при ярка слънчева светлина. Сензорът има базови функции, но напълно достатъчни – текущо, средно и максимално ниво, както и акумулирана доза радиация.
Сигнализация за опасно ниво, което може да се задава ръчно (зададено 1 микросиверт, което е около 1000 пъти под допустимата годишна доза). Вградена батерия, която може да се зарежда през USB.
Характеристики:
Детекция: рентгенови, бета и гама лъчи
Обхват на измерване: 0.05usV~50msv (микросиверта)
OLED дисплей
Звукова аларма за недопустимо ниво на радиация (задава се ръчно)
Работна температура: от -20 C до +50C
Вградена батерия, зареждане чрез USB, време за зареждане 2-3 часа.
Време за работа с едно зареждане на батерията: 50 часа при включено устройство и изключен дисплей.
Y-M06 се оказа най-добрият детектор в обзора. С метален корпус, TFT дисплей и вградена батерия. Сигнализация за критично ниво на радиация със звук и вибрация, както и с промяна на показанията на дисплея в червен цвят. Освен стандартните функции на предишния модел, в този има и графично представяне на промените в радиационното ниво.
Относително бърз в измерването. Тук трябва да отбележа нещо много важно. За правилната работа на Гайгеровия брояч пред ампулата-сензор не трябва да има препятствия, които да спират лъчите. В този са направени прорези отзад на корпуса и затова той работи точно и бързо.
В детектора-писалка явно пластмасата е тънка, той работи относително точно, но значително по-бавно.
Характеристики:
Детекция: рентгенови, бета и гама лъчи
Обхват на измерване: 0.08uSv/h~9999uSv/h (микросиверта за час)
TFT дисплей
Аларма за недопустимо ниво на радиация (задава се ръчно)
Работна температура: от -20 C до +50C
Вградена батерия 400 mAh, зареждане чрез USB
Време за работа: 15-24 часа след един час зареждане.
Модел: Fnirsi GC-01
Китайската марка Fnirsi се появи през последните години и аз лично я познавам по мултиметрите за измерване на електрически величини. Автоматични и относително точни, много добре направени. Очаквах и детекторът за радиация да е на същото ниво.
Пълно разочарование!!! Нивото на радиация на късчето скала, което използвам в теста е измервано в лаборатория и е около 5-6 микросиверта. Когато сложих обаче върху него модела Fnirsi GC-01 той показа само около 0,30-0,70 микросиверта. Хм, дефектен ли са ми изпратили?
Всъщност не, а неправилно проектирано устройство. Както казах малко по-горе, пред Гайгеровата ампула не трябва да има препятствия, тук обаче има плътна пластмаса и/или гума. Те спират йонизиращото лъчение и то дотолкова, че при ниски стойности уредът не дава почти никакви показания. Когато обаче свалих задния капак, детекторът започна да измерва както трябва.
Иначе са го направили – модерен и приятен дизайн, на дисплея се извеждат едновременно текущото, средното и максималното ниво на радиация, в настройките мерните единици могат да се промянат (5 единици). Този детектор вероятно ще върши работа при високи нива на радиация, особено ако правилно е зададена сигнализацията за критично ниво, но за практически измервания на ниски нива йонизиращи лъчения е напълно безполезен. Ако не искате, разбира се, да го ползвате без заден капак.
Давам за всеки случай техническите характеристики на модела:
Дисплей: LCD
Вградена Li-Ion батерия 1100mAh
Сензор: Гайгер-Мюлеров брояч
Детекция за гама, бета и рентгенови лъчи
Диапазон на измерване: 0.01μSv/h – 1000μSv/h (микросиверта на час)
Аларма за недопустимо ниво на радиация
Размери: 120 х 78 х 27 мм
И така, ако искате да си купите детектор за радиация, обърнете внимание на първите два модела, и особено на втория. И винаги гледайте моделът да има прорези в корпуса, през които да се вижда гайгеровата ампула. Третият модел не заслужава внимание, независимо, че е значително по-скъп.
Допълнена…
Малко след като това ревю беше публикувано, получих още един модел детектор за радиация. Доста по-евтин от останалите и отново с вградена батерия. Няма название на модела, а в кутията има само кабел за зареждане.
С включването на устройството ми направи впечатление, че показанията на дисплея (доста мътен впрочем) са нестабилни и постоянно нарастват, без да се колебаят и в обратна посока, както е нормално. Бях върнал вече тестовия камък с повишена радиация откъдето го бях взел. Опитах да погледна през дупките на задния панел какво е положението с гайгеровата ампула вътре, но нищо не се виждаше. Нищо, ще го отворим…
Изненада, вътре нямаше ампула, макар на платката да има определено място за нея. При контакта с търговеца на eBay се оказа, че тези модели имат гайгеров сензор, а “моят по случайност няма”. Предложиха да ми изпратят само ампулата, на което нямаше как да се съглася. Макар да имам стабилни познания по електроника, не е моя работа да дооправям устройство, което съм купил като работещо.
Като цяло сглобявано незнайно къде устройство с ниско качество и без никаква гаранция, че ще работи ако си го купите. Макар цената му да е значително по-ниска от останалите модели…