Международна група учени са оценили влиянието на човешката дейност върху наклона на оста на нашата планета.
Топенето на полярните шапки и планинските ледници се счита за една от главните причини за повишаването на морското равнище, свързано със затоплянето на климата. Изказано е предположение, че извличането на подземните води от човека (основно артезиански, но и подпочвени) също може да окаже влияние на повишаването на нивото на океаните.
Преди учените бяха изчислили, че само от 1993 до 2010 г хората са изпомпали 2150 гигатона подземни води, което е еквивалентно на повишаване на морското равнище с над 6 милиметра. Тогава обаче беше трудно да се потвърди или отхвърли тази оценка.
Реалният разход на подземните води не винаги се засича коректно, още повече, че в някои страни тяхното потребление е ограничено със закон. В същото време този показател трябва да бъде уточнен, затова изледователи от Южна Корея, Китай, Австралия и САЩ са решили да опитат да подходят “от другия край” – да оценят промените в положенията на земните полюси и оста на въртене на Земята, предизвикани от изтощаването на подземните води.
Тъй като разпределението на водите на планетата влияе на разпределението на масите, изпомпването на подземните води може да промени положението на земната ос по същия начин, както добавеното на малък товар към някоя точка от въртящ се пумпал променя неговото въртене. В своето изследване учените са моделирали наблюдаваният дрейф на полюсите и промените в разпределението на водите – отначало са разгледали само ледовете на полюсите и ледниците, а след това са добавили различни сценарии за преразпределяне на подземните води.
След като моделът е съвпаднал с реалните данни, авторите на изследването са изчислили, че вследствие на човешката дейност за 17 години земната ос се изместила със 78,48 сантиметра в посока 64,16° източна дължина или 4,6 см на година. При това, подземните води от средните ширини са оказали на дрейфа на полюсите по-силно влияние, отколкото екваториалните. Най-голямо влияние от изпомпването на води върху наклона на земната ос оказват западната част на Северна Америка и Северозападна Индия. Тези региони активно използват артезиански води за напояване.
Според учените, опитите на редица страни да забавят темповете на извличане на подземните води, особено в уязвимите региони, теоретично могат да намалят изместването на земната ос. Но само ако това забавяне продължи десетилетия. Сега, като имат на разположение данни промените в положението на земната ос (те са достъпни още от края на 19 век), изследователите могат да оценят запасите от подземни води за последното столетие и техният принос в климатичните промени. Изследването е публикувано в списание Geophysical Research Letters.