NASA организира конкурс за проект, който може да извърши революция в усвояването на далечните ъгълчета на Слънчевата система. Това е проект за ракетен двигател, който позволява на космически кораб теоретично за 5 години да преодолее разстояние, което сондата Вояджър-1 измина за 35 години.
Сумата от $175 000 NASA e отпуснала на група учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. “На първия етап ние ще демонстрираме осъществимостта на предложената концепция за двигател чрез детайлно моделиране на различните подсистеми и ще проведем експериментални изследвания”, – казва ръководителят на проекта Артър Давонян.
В основата на предложеното решение pellet-beam лежи същата концепция, както и при космическото платно, “издувано” от лазер. Преди време рускоят бизнесмен Юрий Милнер и знаменитият британски учен Стивън Хокинг предложиха проекта Breakthrough Starshot, целта на който се заключава в изпращането на мини-спътници към звездната система Алфа Кентавър. Малка сонда се привежда в движение от мощен лазер в околоземна орбита, който оказва натиск върху платното и ускорява космическия апарат.
Концепцията pellet-beam предполага почти същото, но вместо фотони върху платно, потоци плазма ще натискат магнитното поле на кораба. Ясно е, че плазмата по-силно ще взаимодейства с магнитното поле кораба, в сравнение с нямащите маса фотони. Това ще позволи по-бързо да се ускорява космическият апарат, който впрочем може да е доста по-тежък от леката като перце сонда с платно.
Според изчисленията, за ускоряване на кораб с тегло 1 тон до скорост 120 км/сек ще е нужен 10 мегавата лазер в орбита около Земята. Двигателят pellet-beam ще позволи да се достигната външните планети на системата за по-малко от година, а разстояние от 100 астрономически единици (а.е) – за около 3 години. Напускането на гравитационната поле на Слънцето на 500 а.е ще е възможно за 15 години. С такава скорост изминатото от Вояджър-1 разстояние за 35 годни от 122 а.е ще бъде преодоляно за 5 години.
Концепцията предполага, че горивото ще се подава не от кораба, а към кораба. Гранулите горивно вещество ще се изстрелват в посока сондата и ще се облъчват от мощния лазер. За сметка на ефекта лазерна аблация веществото ще се изпарява от повърхността на гранулите и ще се ускорява, превръщайки се постепенно в облак летяща с огромна скорост плазма. Последната от своя страна ще оказва натиск върху магнитното поле на кораба и ще го ускорява.
Звучи доста интересно, ще следим дали идеята ще има развитие.